Бях любовницата… А днес съм съпругата

8
1289

Не вярвам, че има жена, която да се примири с ролята на „втора цигулка“ в отношенията си с любимия мъж. Но пък познавам много жени, включително и себе си, които са попадали в подобен любовен сценарии. Влюбих се в женен мъж… Нужна ми беше само една усмивка, едно радушно ръкостискане и небрежно „Здравей“, за да разбера, че това е мъжът, с когото искам да прекарам остатъка от живота си. Той беше нов колега във фирмата, в която работя.

Въпреки близкото естество на работата ни, не го виждах често – разменяхме си по някой поздрав в коридора, засичахме се в кухнята и понякога си тръгвахме по едно и също време от офиса. Това не попречи химията между нас да се случи, макар само с погледи да загатвахме симпатиите, които изпитвахме един към друг. С течение на времето се сближихме, разговаряхме, флиртувахме невинно. Аз бях свободна и от време на време излизах с различни мъже.

И макар в миналото да съм имала много пикантни връзки, никога не съм си представяла, че ще се забъркам в любовни отношения с женен мъж. Винаги съм смятала, че това е територия табу, която може да ти достави малко удоволствие и много нерви, разочарование, ревност и самота. С течение на времето нашите невинни колегиални отношения се превърнаха в приятелство, в което растящите чувства бяха все по-трудни за пренбрегване и контролиране.

Не спирахме да си пишем мейли, независимо, че ни деляха две стени. „Случайно“ се засичахме в тоалетната или в кухнята, в коридора или по работа в стаите на колегите. Не беше далеч и денят, в който се целунахме за първи път – малко нескопосано и притеснено, зад ъгъла на сградата, в която работим. Аз буквално избягах от неговата страстна схватка, но на следващия ден и на по-следващия, и на по-по-следващия все повече се оставях в обятията му, пусках се по нежното, почти приказно усещане да бъда на тайно място с него…

Така започна и нашата връзка. Приятелите ми ме подкрепяха, макар нито един от тях да не ми спести истината, че рано или късно ще остана сама и наранена. Семейството ми искаше най-доброто за мен и категорично не одобряваше отношенията ми с него. Но сърцето ми знаеше, че съм намерила своята сродна душа – това бе първият мъж, който ме обичаше такава, какавато съм, обичаше ме въпреки това, което съм. Бяхме онази двойка, която все се криеше.

Превърнахме се в безнадеждно влюбени хора, за които само сме слушали или гледали на екрана. Влюбени, които си измислят поводи да излязат от вкъщи, да се усамотят, за да проведат разговор по телефона с човека, когото обичат; работохолици, които изведнъж започнаха да пътуват по важни командирвоки… Не бях щастлива от факта, че в телефона му бях записвана с различни мъжки имена.

Или че когато веднъж го засякох със съпругата му в мола, той ме подмина като пътен знак. Обиждах се и на подмятанията на колегите ми – „Как си госпожа номер 2?“, независимо, че осъзнавах, че те бяха напълно основателни. Но като всички влюбени, игнорирахме света около нас и се наслаждавахме на малкото мигове, които споделяхме заедно. В един момент той се отдалечи от мен. Не ми вдигаше телефона, не ми отговаряше по скайп и… си взе отпуска.

Дори не остави бележка, не прати смс, нищо… Все едно никога не сме били заедно. Бях сигурна, че всичко е приключило и страшно много му се ядосах за тази груба и хлапашка постъпка – да ме изостави без една думичка за сбогом. След две седмици се появи на работа и ме помоли да обядваме заедно. Седнахме в близкото заведение до офиса и още преди да си поръчаме обяд, аз се разплаках и го обвиних в най-долно предателство. Тогава той хвана ръцете ми и опитвайки се да ме надвика ми призна, че е поискал развод от съпругата си…

Ще спестя всичко, което си казахме след това и всичко, през което минахме, докато двамата не се разделиха. Защото към днешна дата това е част от историята – нашата история, продължила вече 10 години, оставяща след себе си следи на безмерна грижовност и нежност. От нашата любов се роди и детето ни, което всеки ден ни напомня, че не сме направили грешка. Иска ми се историята на мен и моят настоящ съпруг да послужи като вдъхновение и пример за всички хора, които са попаднали в капана на извънбрачната любов. Понякога тя може да е просто игра, друг път тази игра се оказва най-голямата истина в живота ви…

източник: woman.bg

8 COMMENTS

  1. ?!?!?!?! Вдъхновение за какво? Че може да се гради щастие върху чуждото нещастие? Вдъхновение че могат да се разбиват семейства без да ни мигне окото? Вдъхновение за липса на ценностна система? Все още не мога да проумея как хората гледат на нещата според това от коя страна на “гишето” се намират!

  2. Браво! Накратко. Ти си била причината за разпадането на едно семейство, разбила си го. И искаш да ни убедиш, че си човек, който знае да обича и заслужава да бъде обичана? Това е нагло.

  3. Голяма тъпня! ТОЙ не можал да контролира хормоните си като пубер, ТЯ объркала понятията любов и страст. И двамата загубили моралната мяра. Гледали били напред. Ама и назад има хора, емоции, спомени – тях кучета ги яли! Намерили се нарцисите и освинили живота на други хора. Бог вижда.

  4. Не мога да разбера защо само се нападаме, а не погледнем монетата и от другата страна. За да се допусне трети човек в отношенията между двама партньори, това означава, че тези отношения вече са разклатени и един от двамата не получава това, което иска от една връзка, следователно го търси другаде.
    С или без наличието на трети човек такива отношения рано или късно се разпадат поради фактори, които нямат нищо общо с изневярата. И ако някой тръгне да търси щастие другаде, айде да го анатемосаме и заклеймим вкупом без да си направим труда да вникнем в причината, защо всъщност това се случва.

  5. Не се нападаме. Просто сме честни и обективни. Ако отношенията са разклатени защо не търсим причините и да се опитаме да ги оправим, а обръщаме глава в друга посока? Защо нараняваме хората около нас и допускаме други хора в отошенията си? Още повече когато става въпрос за семейства с деца, и дългогодишен брак. Това е недостойно и подло, нечестно и жестоко.

    • Айде сега,ако сте женена ,сигурно сте светицата !!Тези,които най-много съдят ,те са най-големите флиртаджии…Мъжът се е влюбил в нея,не е отишъл само за секс ,още от раз …Просто е изживял голямата си любов,какво му е отвратителното?Мене ме отвращават повече мъже,които изневеряват на всяка стъпка,обаче иначе са много „примерни „,държат на семейството си и др.глупости ..Евала на този мъж,истински мъж ,лъжата повече боли от истината …Тази жена не е била глупава да го избере,а и тя се е влюбила истински ..Ако всички ,които изневеряват го правят по същите причини ,като на тази двойка,изневерите щяха да бъдат значително по-малко ..Не мислите ли?Аз някога познавах мъж,който се влюби в друга жена,женен с две малки деца …Съпругата му ,разбра ,че не го е направил само ,така,за кеф ..И го изпрати с децата ,когато се качи в колата и замина ..И тя не искаше да живее в лъжа ..Това не е нещастие,нещастие щеше да бъде за него ,да се раздели с тази жена,в която се беше влюбил …Това са сложни отношения и не всеки има щастието да ги разбира !!1

  6. Ще споделя нещо, дали съм права не знам. Преди известно време се запознах с човек, който каза, че живее отделно от жена си от години. Не сме в един и същи град и разбрах след месеци, че отделно означава в отделни стаи. Бях влюбена като ученичка и макар да съм върл противник на подобни отношения, не намерих сили да се отдръпна, а и той ми каза, че след два месеца ще подаде документи за развод. Тогава му повярвах, защо исках да повярвам. Когато този срок мина и аз разбрах, че нещата не са такива, каквито изглеждат, се отдръпнах. Заявих му, че съм направила компромис със собствените си морални ценности, което е истина. През цялото време ме тормозеше мисълта за другата жена и с какво право аз и нанасям този удар. Заявих му, че повече такава връзка не желая, не поставям никакви условия, просто се махам. Спрях да отговарям на писмата му, блокирала съм всичко, което може да се блокира. Но го обичам. И страдам. Той най-вероятно ще си намери друга, един човек тръгне ли да изневерява няма спиране. Но аз избрах да бъда честна пред себе си. И сега плащам за липсата на разум с парченца от душата си.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here