Във връзка, но всъщност самотна…

0
694
Във връзка, но всъщност самотна...
Снимка - Pixabay

Жените имат нужда да се чувстват уважавани, специални и значими. Не, не за целия свят, никоя жена не претендира светът да се върти около нея.

Те се нуждаят от това да имат това перманентно усещане от страна на мъжа до тях.

Хиляди жени по света обаче живеят точно в такъв тип взаимоотношения – уж да не са сами, всъщност живеят с чувства, много по-страшни и разяждащи душата от самотата…

Няма жена, която да не мечтае да бъде щастлива и да не търси щастието в личния си живот. Там, където се предполага, че любовта и отношенията ѝ с човека до нея, трябва да ѝ носят положителни и красиви емоции.

Само че много често (ако в началото всичко е вървяло по мед и масло) в един момент нещата започват да се променят. А чувството на самота в женската душа е нещо много страшно. Защото появи ли се, изкореняването му е почти невъзможно.Стигне ли се дотам, почти 100% сигурно е, че тази жена вече не отдава сърцето си на този мъж; и че или ще си тръгне скоро, или ще стои до него от неувереност, страх и усещане на вина… че изобщо тези мисли са превзели съзнанието ѝ.

Има няколко водещи причини жените да се чувстват самотни дори когато са в дълъг съюз с мъж:

– Ако мъжът ѝ спре да я възприема като сексапилна и я критикува за външността ѝ…

– Ако той често пътува и не се старае да компенсира това време, когато е заедно с нея…

– Когато не цени нейната работа като домакиня…

– Ако винаги акцентира само върху недостатъците ѝ като жена, майка, съпруга, вместо върху положителните качества…

– Щом не се държи уважително към нея, включително пред общите им приятели…

– Ако той е забравил и не иска да си спомни причините, заради които изобщо е с нея и омаловажава всеки нейн акт…

В тези случаи такива жени не биха признали погрома над любовния им свят. Биха се изолирали, биха се самообвинили, биха останали статични от чувство на признателност и дълг към този човек.

Но това почти никога не помага…

За да се е стигнало дотам, вината винаги е обща. Но за апатията и омаловажаването на проблема, вината е огромна, мащабна и унищожителна.

Единственият правилен изход от подобно бреме е действието, дали ще е разговор, дали ще е опит за промяна на характера и отношението, дали ще е раздяла.

В такъв момент всяка жена в подобна ситуация има необходимост от прогрес. За да не бъде на онова място, на което е била досега и което я е карало да се чувства по този начин.

Начини винаги има, стигаме сами до верните отговори за живота ни, спрямо емоционалната ни интелигентност. А верен път винаги има. Но докато се цикли в застоя на „самотна, но не сама“, тези истини никога няма да бъдат прозряни.

И ако вие точно сега се сещате за жена, която живее в точно такава ситуация, дайте ѝ кураж. Edna истинска жена може и трябва винаги да преследва щастието си – независимо дали е на 25, 39 или 56…

А ние сме истински интелигентни жени, нали така?

Източник: edna.bg

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here