Да имаш за кого да дишаш

0
603

Да имаш на кого да се усмихнеш.

Да се разплачеш, без да те е срам.

И той да знае, и да чува

викът ти, скрит във поглед ням.

Да знаеш, че за теб ще се изправи

потънал във стъкла, във руинѝ,

в който сам си го поставил.

В който знае само да боли.

Да стъпи с крачка, после с две.

И с неоткъснати очи от тебе.

Задъхан във нозете ти да спре.

Да те прегърне… Като бебе.

Да имаш за кого да помечтаеш,

когато си заровил в прах копнежи.

Да те въздигне и да те погази.

Да вдигне целия ти гняв, да те разнежи.

И неговата обич да е обещание.

Не от онези, дето носят вечност.

Да те прегърне, може и веднъж, обаче,

да те потъне, и да е безбрежно.

Да имаш за кого да дишаш.

Да бъдеш. Да се бориш.Да си ТИ.

В откритите си рани да го сложиш.

Дори да знаеш, колко ще боли.

И всяка глътка обич да отпиваш.

Не с устни, а със сърце, със сетива.

И тази жажда в теб да не умира.

В това е смисъла. В това.

 

Автор: Ariadna / iwoman.bg

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here