Днес ще живея бавно…

0
1590

Днес ще живея бавно. Ще се наслаждавам на всеки един миг. Ще се усмихвам повече. И ще мисля само за хубави неща.

Защото в забързаното ни ежедневие пропускаме да видим най-важните неща – тези малките, които всъщност правят животa ни прекрасен.

Замисляли ли сте се колко много пропускаме бързайки?!

Правим всичко на бързи обороти – бързо спим, ядем „на крак“, пием си кафето наведнъж, бързаме за метрото, бързаме за работа, бързаме за вкъщи…

Днес пия кафето си бавно, осъзнавайки, че да живееш така е равно на самоубийство.

Защо искаме всичко да става бързо? Защо искаме да се превърнем в роботи? Защо искаме да станем роби на времето? И защо То все не ни стига? Защо се оплакваме, че дните и месеците минават неусетно? Че току виж, докато се обърнеш и пак е Коледа и Нова Година.

Знам защо. Защото бързаме. Защото правим всичко мигновено. Защото все нямаме време. За обич. За разходка в парка. За изгрева или залеза. За уютните семейни обеди. За игри с децата. Понякога дори и за една усмивка. Една прегръдка. Или мила дума.

Защото дори чувствата си изживяваме бързо. Бързо целуваме. Бързо обичаме. Бързо се разделяме. Бързо ни боли. А после, после не усещаме нищо. Празнота.

Изчерпване. Като дърво без корени. Изсъхнало и кухо. Изморено. Без живителни сокове. Без пулс.

Аз искам да живея бавно. Искам цялото време на света. Искам живота ми да бъде изпълнен със смисъл. Със сбъднатост. С красота. Със смях. С чувства. С любов. С пътувания. И с куп вълшебни мигове. С такива, спиращи дъха.

Не искам мечтите ми да се случват на момента. Не искам нищо веднага. Искам време за всичко.

Искам да ми се случат най-хубавите неща. Искам да запечатвам с душата си картини. И със сърцето си да живея!

Днес ще живея бавно. Ще се сбъдвам в нечии очи. Ще се радвам безкрайно на живота.

А най-хубавото… винаги ще предстои.

Още от Darini – Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here