Имаш ли избор, или животът ти е предначертан?

0
659

Вселената е пълна с много повече чудеса, отколкото изобщо можем да си представим. Замислена е толкова прекрасно, че във всеки един момент получаваме уроците, от които се нуждаем, от останалите участници в живота ни.

От духовните учители знаем, че всички сме едно цяло – твоят напредък е мой напредък, твоята болка е и моя. Знаем още, че на определено ниво всички сме свързани. Тази идея е трудна за възприемане. Но нима това не обяснява как става така, че когато се променяме, всички останали също се променят!

Карл Юнг дава името на този феномен на случайностите, „съвпадащи с нашите нужди“. Той формулира термина синхроничност и го описва по следния начин: едновременното появяване на две събития, свързани смислово, но не и причинно.

Ако приемем идеята за синхроничността:
• ЖИВОТЪТ НИ ЩЕ ПРИДОБИЕ СМИСЪЛ;
• ВСЯКО СЪБИТИЕ И ВСЕКИ УЧАСТНИК В НЕГО ЩЕ ИМА СМИСЪЛ;
• НЯМА ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ КАТО ЖЕРТВИ.

Само се замисли. Ако трябваше да сътвориш вселена, нима не би предпочел да дадеш възможност на хората да подобряват положението си, като работят върху себе си, вместо да ги превръщаш в жертви?

Сигурно ще кажеш: „Е, наистина ще е нужен почти чудотворен синхрон, та всичките седем милиарда души да бъдат винаги на правилното място, в точния момент, за да научат подходящите уроци един от друг“. Звучи невероятно, но също толкова невероятен е и начинът, по който си взаимодействат милиардите различни клетки в човешкото тяло.

Разбира се, има конкретни причини да се съпротивляваме срещу идея­та за синхроничността и за връзката ни с цялото. Лесно е да обвиняваме останалите, докато сме разделени. Но признаем ли, че сме свързани, трябва да поемем отговорност както за себе си, така и за другите.
Забелязал съм, че щастливите и ефективни хора са склонни да приемат идеята за „единството“. За тях всяко събитие в живота им олицетворява важна взаимовръзка. Те очакват обстоятелствата да се синхронизират в тяхна полза. Най-успешните хора отхвърлят идеята за живота като лотария.

„Запомни, че срещата с всеки един човек е свята. В него ще видиш себе си. В отношението си към него ще изпиташ отношението си към самия теб. Запомни добре това, защото в него ще откриеш или ще изгубиш себе си.“ Курс на чудесата

Имам ли избор, или животът ми е предначертан?
Как се вписват в живота „предопределението“ и „съдбата“? Струва ни се логично, че човек или избира сам посоката на живота си, или пътят му е начертан предварително. Според мен е напълно възможно да важат едновременно и двете – да следваме предопределения ни път и сами да вземаме решенията си. (Струва ти се невъзможно? Мисля, че Господ знае как да го уреди.) Едно е сигурно – величието на великите хора е плод на постоянни и ежедневни усилия. Дори пътят им да е предварително предначертан, те не очакват някой друг да ги преведе по него.

Докато усвояваме законите на Вселената, преминаваме през следните фази:

1. Липсват ни конкретни цели. Вярваме, че животът е игра на късмет. Действията ни са хаотични, без определена цел. Това е манталитетът на жертвата.

2. Работим върху целите си. Учим се да си поставяме цели. Откриваме, че визуализацията в комбинация с дисциплинираните усилия води до изключителни резултати. Разбираме също, че понякога постигането на целите не те прави по-щастлив.

3. Работим върху себе си. Откриваме, че е достатъчно да даваш най-доброто от себе си, оставяйки живота да свърши останалото – и той, животът, често ни награждава много по-добре, отколкото сме се надявали. Установяваме колко е важно да има равновесие между упоритата работа и времето за почивка. Разбираме, че отчаянието и гневът не са единствената ни възможност. Постигайки все по-дълбок душевен покой и хармония, вярата ни в нуждата да се борим ще бъде заменена от стремеж към предизвикателствата.

Какъв е смисълът на живота?

Животът ни не се осмисля с едно-единствено велико дело. Важно е да съзираме смисъла в малките дела и да откриваме връзката помежду им.

Фред спечелва първия си милион и казва: „Какво толкова?“.

Мери се изкачва на върха на професионалната йерархия и възкликва: „Какъв смисъл имаше?“.

Сара се е сдобила с бебе, но още е в депресия.

Няма точно определен смисъл в това да спечелиш един милион, да станеш президент на компания или майка. Смисълът е в настоящето. Няма значение къде се намираш. Ако искаш да откриеш смисъла, научи се да живееш за мига – именно в този миг ще откриеш истинските награди.

От книгата „Следвай сърцето си“, Андрю Матюс

източник: gnezdoto.net

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here