Когато нова врата се отваря…

0
527

Когато е дошло времето да затвориш една врата в живота си, цялата Вселена ти дава знаци, че е така и навсякъде около себе си виждаш потвърждения. Банално звучи, но е точно така и съм сигурна, че не само аз, но и много от вас са преживявали същото.

Понеже не се доверяваме само на това, което чувстваме отвътре и на интуицията си, защото има твърде много външни фактори, които ни разколебават и защото не искаме да повярваме, че нещо е свършило, то Вселената ни помага със знаци, знаци, знаци….
Понякога не само със знаци, а направо ни бута напред, въпреки че ние бутаме наобратно и с посока назад и се инатим като магарета на мост.
Отваря широко нови врати, а ние стоим с гръб към тях и се опитваме да отворим насила тези, които по естествен път са се затворили. 

 

И ако преодолееш страха и се осмелиш да го направиш – да стъпиш от другата страна на прага и да затвориш вратата зад себе си, да я заключиш и да изхвърлиш ключа надалеч – тогава ти се предлага нещо много много много по-добро! За следващия етап от живота ти, колкото и дълго да продължи той. Когато започне да свършва, ще има нови знаци и нови отворени врати пред теб.

Нека си припомним…
Като се обърнем назад, колко пъти ни е било страх да направим крачка напред в неизвестното и „несигурно“ бъдеще?
(Несигурно е в кавички, защото сигурността като цяло е една голяма илюзия и нищо повече 🙂 )

Колко пъти не сме можели да пуснем да си отиде от нас нещо, с което сме свикнали и което държим здраво и ни дава чувство на опора?

Колко пъти сме си казвали, че това, което познаваме е по-добре от онова, което не познаваме и по-добре да си примирим с това, което имаме, отколкото да гоним вятърничави мечти и да се носим по вълните на живота?

Колко пъти сме се колебали и сме прехапвали устни пред новите отворени врати?
А колко пъти изобщо не сме искали да признаем, дори пред себе си, че виждаме тези отворени врати пред нас?…

И нека си припомним колко пъти сме минавали през нова врата и сме били доволни, не, ами направо изумени от онова, което откриваме там?

Колко пъти сме въздъхвали с облекчение и сме поглеждали нагоре, благодарейки за това, че Вселената или Висшата сила или Бог, както искате го наречете, се грижи за нас и ни предлага все по-ценни и прекрасни хора, ситуации, Любови, радости…

Колко пъти сме си признавали пред себе си, че страховете и притесненията ни са били неоснователни и сме си казвали, че много по-рано дори е трябвало да пристъпим през новия праг?

Колко пъти тръгването от дадена ситуация или взаимоотношения, които вече не са работели за нас, се е оказвало благотворно и пълноценно и напълно 100 процентово правилно?

Колко пъти не е имало нищо по-лекуващо душата ни от това да пуснем миналото… да си остане в миналото, там където му е мястото… да спрем да се борим с него и просто да отправим взор в бъдещето, което може да е несигурно, но пък е всичко, което имаме пред нас…

Колко много врати има пред нас!!!…

Аз ще споделя личния си опит и отговорът на последните въпроси за мен е „Безброй!“ Безброй пъти съм била щастлива, че съм продължила смело напред и не съм се задоволила с дадена ситуация, въпреки страховете и съмненията, въпреки чувството за вина и въпреки че миналото ме е дърпало назад с гравитационна сила…
Безброй пъти ме е било страх, безброй пъти съм се връщала назад, за да се уверя, че тази врата вече е затворена за мен, безброй пъти съм се питала в безсънните си нощи дали постъпвам правилно…

Благодарна съм обаче, че съм такава каквато съм – вечно искаща и търсеща и вярваща, че мечтите са, за да се сбъдват! Отказваща категорично да стои в неработещи взаимоотношения и нетърпяща.

Благодарна съм дори за това, че не мога да правя компромиси със себе си и след като съм заявявала това безброй много пъти на глас, Вселената ми е предоставяла точно онова, за което са ми казвали, че не мога да имам, защото е „невъзможно“ и че „искам твърде много“ и че „компромисите са задължителни“.
Реалността си я формираме само и единствено ние самите и когато изберем да не правим компромис със себе си, тогава и Вселената няма да направи компромис с нас. 

Емоционална болка винаги е имало и винаги ще има, знам. Но тя е цената за всичко ново, непознато, неочаквано, прекрасно, вълнуващо пред нас!
Не е нужно уроците да се учат в страдание и мъки, както твърдят някои учители… За мен лично това е остарял начин на мислене и представа за света.

Ние не сме грешници и съзнателността на цялата планета се повишава стремглаво с всеки изминал ден… да, трудно е в щастието да останеш супер буден и супер нащрек за всичко случващо се, но не е невъзможно!
Можем да учим и да израстваме в щастието и вярвам, че сме дошли тук да бъдем себе си, да бъдем щастливи, да бъдем лудо влюбени, да разпръскваме Светлина и да споделяме опита си по Пътя!

И това зависи само и единствено от нас самите – ако си го позволим, ще се случи. Ако отворим вратата пред нас, ще намерим… това, което сме търсили и това, което е търсило нас.. 🙂

Автор Стефи Божилова

Източник: stefibozhilova.com

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here