Колко пъти може човек да се влюби истински?

0
139

Всеки има ученическа любов. О, да! Тя не се забравя и тогава си мислим, че краят на света настъпва с приключването на връзката. След това обаче завършваме и отиваме в университет. И ето – пак! Отново срещаме някого – пак сме влюбени и пак обичаме. Понякога тези връзки, макар и да сме по-големи, по-зрели, не приключват както сме планували.

Вместо със сватба, деца и дълъг семеен живот, всичко свършва с трудности, осъзнаване и впоследствие с поемане в различни посоки. И отново тръгнали да търсят тръпката, ние преследваме копнежа да споделим цялата тази любов, която изпитваме и носим в сърцето си.

Казват, че човек се влюбва веднъж в живота – истинската, чиста и неопетнена любов. Тази, която не може да се забрави, не подлежи на преодоляване и без нея няма утре.

Истинска ли е била ученическата ни любов, а тази след това, а след нея, а следващата?

Ако можем след всяка една да продължим и да забравим, да се изправим и да погледнем отново напред, да преглътнем болката и огорчението и да простим, то то не е било нещо непреодолимо.

Ако сме успели да превъзмогнем бившия и да ни потрепне коремчето отново, то това прави ли онази стара любов неистинска?

Според мен се влюбваме „веднъж в живота“ както се казва. И то така, че да не можем да дишаме след това, камоли да продължим напред – да няма преодоляване, да няма преглъщане, да няма светлина, да няма усещане, а само хладина и студ, само вятър и полъх на самота…

И след като съм успяла да продължавам след всички тези „любови“, то значи истинската, реалната, чистата, вечната – ПРЕДСТОИ! Независимо колко наранени сме били, сърцето ни, мисля, е все още способно да изпита онова яко чувство на завършеност!

Няма нищо по-хубаво от това да заспиваме усмихнати, да се чувстваме пълни с живот и да се раздаваме до безкрай.

Пък току-виж намерим човека, с когото да остареем и ще се сетим за всичко това един ден – денят, в който двамата с побелели коси и остарели лица, с крехки ръце и нежни усмивки, ще се разхождаме хванати под ръка, неспирайки да се подкрепяме дори и с бастунчетата, защото в очите ще видим, очите не остаряват – там времето пази своите тайни – там се пази всичко!

Не спирайте да обичате – това означава, че живеете, а не просто, че съществувате!

Автор: Янина Василева 

Източник: edna.bg

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here