Къде отиват отрицателните емоции?

0
669
Снимка - Pixabay

От малки са ни казвали, че силният човек е този, който умее да сдържа емоциите с, да действа хладнокръвно, който успява да не изпитва „вредни“ емоции като тъга, страх, завист, отвращение, гняв. Като цяло тези хора, които умеят да стопират своите емоции и чувства, когато се налага. Обикновено този тип поведение често се насърчава от обществото. Много хора живеят с убеждението, че не е удобно да показват емоциите си.

НЕПРЕЖИВЕНИТЕ БОЛКА И ТРАВМА НЕ ИЗЧЕЗВАТ.

Жизненият опит и годините психология обаче напоследък ме убеждават в нещо друго: емоциите не са слабост, а сила. Ако, разбира се, бъдат третирани правилно: не ги потискайте, а им дайте правото да съществуват. Преживейте ги!

Няма истински и фалшиви усещания Всяко нещо е необходимо, има своя функция. Като блокираме някои емоции, ние дискредитираме други и се лишаваме от изживяването на много приятни моменти. Например, като потискаме гнева и страха, започваме да изпитваме радост и щастие в много по-малка степен.

Юнг казва: „Депресията е като дама в черно. Ако тя е дошла, не я отпращай, а й подай стол, покани я да седне и послушай какво има намерение да ти каже.“

Всяка емоция има причина. Вместо да се борим с раздразнението например, добре е да разберем какво ни казва то. Ако се борим с емоцията, ние се сражаваме с индикатора на проблема, а не със самия проблем. Като потискаме усещането, ние заравяме причината за него все по-дълбоко и по-дълбоко в подсъзнанието си. И тогава, след като не се налага тя да излиза извън тялото ни, си намира свой одушник в него – под формата на психосоматични заболявания, вегетативно-съдова дистония, депресия, пристъпи на паника и други.

Това е причината силният човек да не избягва собствените си чувства, а максимално да се опитва да преживява всяко от тях. И, което е по-важното, да го прави по безопасен за околните начин. При този подход страхът, тъгата или всяка друга отрицателна емоция изчезват бързо.

Това, на което се съпротивляваш, се усилва. А това, което наблюдаваш внимателно, изчезва.“ Казал го е американският писател Нийл Уолш в книгата си „Разговор с Бог“. В психотерапията често чуваме думите „остани в това“. Тъжен ли си? Остани в тъгата.Изпитваш обида? Остани в гнева си. Остани, означава разпознай, признай и изживей това усещане. Даже по-страшно е постоянно да живееш с болката, която като вирус тормози работата на „процесора“. По-добре веднъж да се срещнеш със страха си, да го погледнеш в лицето и да го пуснеш на свобода, отколкото цял живот да се бориш с него. Блокираното чувство търси изход, подсъзнателно привлича обстоятелства, в които може най-накрая да се разгърне в пълния си потенциал.

Например, ако човек не е изживял емоциите от тежка раздяла, ще продължи да живее със страх от изоставяне. Така ще бъде докато тази силна емоция стои в него.

Друг пример: при попадане в травматична ситуация, превключете възможно най-бързо. След развода веднага се впускате в нова връзка или се посвещавате на работата или на децата си. Да изпитате истинска радост от живота си обаче не ви се получава – вътре сякаш нещо ви яде. Непреживяната травма никъде не е отишла, а стои във вас и ви пречи да се радвате на живота. Според разпространеното мнение, посещението при психолог ви помага да се освободите от вредните емоции и мисли.

Всъщност, това, което прави той, е да ви научи как да преживеете своите чувства и емоции осъзнато. Да си казвате нещо като: „Да, аз сега изпитвам болка, но това е напълно нормално. Ще мине.“ Направете го, независимо колко „не е подходяща ситуацията“.

Да определите емоциите си далеч не е просто, макар че това само по себе си има терапевтичен ефект. Често бъркаме срама и гнева, обидата и самосъжалението, гневът и отвращението. Но, докато не разберем откъде идват емоциите ни, те няма да изчезнат. За да развем тази чувствителност, трябва дасме много внимателни към себе си – да наблюдаваме и да се вслушваме в тялото си, тъй като емоциите се проявяват именно чрез телесни блокажи.

Когато осъзнаем и преживеем своите чувства, ние се превръщаме в наблюдатели. Гледаме отстрани и безоценъчно описваме с думи усещанията си. Така ние се отделяме от емоциите си, те ни напускат. Разбираме: „аз“ не съм „моите чувства“, защото аз съм повече от тях. Когато ги преживея, няма да се саморазруша, а ще стана по-щастлив и свободен човек.

източник: magiangelova.bg

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here