Никой не знае какво може да направи, докато не опита

0
504
Никой не знае какво може да направи, докато не опита
Снимка - Pixabay

Робърт Първи, крал на Шотландия, се опитвал да защити кралството си от нашествията на англичаните. Настъпил момент, когато той бил прогонен от замъка си и бил принуден да бяга, за да не попадне в плен. Скрил се в пещера, където страдал от силна потиснатост и неувереност какво да предприеме. Струвало му се, че всичко е загубено. Докато крал Робърт седял отчаян в пещерата и обмислял следващия си ход, забелязал малко паяче да плете мрежата си. От време на време, то се заемало с нея, спирало, почивало си няколко минути и после правело следващото усилие. Накрая, след няколко последователни неуспеха, паякът завършил мрежата.

Докато го наблюдавал, крал Робърт открил трите главни характерни черти на животинката: страхотното му търпение, неговата толерантност и упоритост. Паякът нито за миг не се отказал!

Крал Робърт прочистил съзнанието си от всички тревожни мисли. Успокоил се и изчакал да премине объркването в главата му. Започнал да се концентрира и да мисли по-обективно и логично върху нещата, които го извадили от равновесие за дълго време. Накрая решил да предприеме всичко необходимо, за да си върне кралството, и не се спрял, докато не го направил. Упорствал и непрекъснато напредвал към своята мечта. В последна сметка крал Робърт укрепил своята позиция и през 1328 година, народът принудил англичаните да признаят независимостта на Шотландия.

Всеки от нас притежава трите характерни черти, които крал Робърт открил в паяка и приложил за себе си. Може да ни се струва, че животът ни натиска от всички страни, но ние имаме крилете на духа. Ние сме съвършени същества и сме способни да се издигаме над пречките. Когато се изправим пред трудност или предизвикателство, можем да използваме способността си да се успокоим, да изчакаме търпеливо объркването и противоречивите мисли да отминат. После ще продължим напред, с добре обмислена стратегия. Точката, в която се намираме сега, е най-доброто място за старт. Можем да преодолеем всяка ограничаваща ни ситуация с желанието да насочим вниманието в правилната посока.

Съмърсет Моъм прекарва дванайсет дълги години като неизвестен писател, преди да настъпи поврат в живота му. През този период преживява доста мъки и разочарования, струвало му се, че кариерата му е обречена на провал. Но вместо да мисли за пречките, Моъм се концентрирал над уроците, които научил за човешката природа, и използвал тези прозрения за своите пиеси. Продължавал да се развива и да пише, макар никой да не се интересувал от творбите му.

Един ден театрален продуцент от Лондон търсел пиеса,  с която да замени неуспешна постановка. Докато прелиствал папките, продуцентът попаднал на забравен от доста време ръкопис. Това била пиесата на Моъм „Лейди Фредерик“. Започнали репетиции, дошла примиерата. Продуцентът бил смаян, че една пиеса от резерва се приема толкова възторжено от публиката и за един ден се превърнала в страхотен хит. Скоро всички искали да поставят пиеси на Моъм. А той бил готов. За една година три от произведенията му се играели едновременно в пълни салони, а критиката се възхищавала на новооткрития гений. Моъм обаче, изглежда се чувствал като Падеревски: „Преди да стана гений, бях черноработник.“

Когато времената са смутни и ви се струва, че сте в период на черноработничество, спрете за миг. Спомнете си историята на крал Робърт и за изводите, с помощта на които той прегрупирал хората си. Спомнете си за търпението и упоритостта на Съмърсет Моъм. „Никой не знае какво може да направи, докато не опита“ – това е великата истина.

Център за Психология и Психотерапия

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here