Ноцебо ефектът – или каква е причината да сме бедни, болни и нещастни

10
3254

Всички сме чували за плацебо ефекта. Но малко се говори за ноцебо ефекта. Това е парадокс, защото  повечето лоши неща, които ни се случват, са плод именно на ноцебо ефекта.

Що е то ноцебо ефект?

Ноцебо от латински буквално означава „нанасям вреда“. Ноцебо е вярата, убеждението, че сте в беда или ще пострадате. Че сте или ще се разболеете от нещо. Че никога няма да успеете да постигнете или направите нещо, което желаете. Че при вас нещата “просто са такива”  и нищо не може да се направи.

Ноцебо е форма на самоограничение, която обаче няма обективна реална предпоставка.

Приемането на нечия чужда субективна представа за вашия собствен свят, без да имате възможност или желание да проверите нейната истинност.

Ноцебо ефект произвежда невинната на пръв поглед констатация на учителя по пеене, че детето ви пее фалшиво. Ако детето се съгласи с „авторитета“ и му повярва – от него определено няма да стане певец.

Ноцебо ефект произвежда забележката на родителя, небрежно отбелязвайки, че на детето не му върви математиката. Детето е празна дъска. Родителят пише върху нея своите констатации и те остават там – понякога за цял живот.

В повечето случаи ноцебо ефект се създава без умисъл. Под формата на мнение.

Но мненията, особено когато човек няма оформена ценностна система, често се превръщат в присъди.

Не мога да пиша красиво, не ми вървят езиците, не мога да изкарвам пари, все ме прекарват, имам крехко здраве… Повечето от ограничаващите ни вярвания са плод на ноцебо ефект. Някога сме се съгласили с мнението на някого. Чули сме случайна забележка, изказана по конкретен повод и сме направили генерален извод. Извод, който вадим всеки път, когато се окажем в сходна ситуация.

Най-лошите ноцебо ефекти се произвеждат в лекарските кабинети.

Там се издават най-тежките присъди. Там се разболяват най-много хора — буквално.

Звучи ви пресилено? Нека цитирам един истински случай, описан от д-р Брус Липтън в „Биология на убежденията“:

„През 1974 г. лекаря от Нашвил — Клифтън Мидър – имал пациент на име Сам Лонди, пенсиониран продавач на обувки, страдащ от рак на хранопровода – заболяване, което тогава се смятало за нелечимо. Лонди се лекувал, но всички в медицинската общност „знаели“, че той отново ще получи рецидив. Затова никой не се изненадал, когато Лонди починал две седмици след поставянето на диагнозата. Изненадата дошла след смъртта му, когато при аутопсията в тялото му били открити съвсем малко ракови клетки, които определено не били достатъчни, за да го убият. Пред „Дискавъри хелт“ Мидар казва: „Човекът почина с рак, но не и от рак.“ Но от какво е починал Лонди, ако не от рак на хранопровода? Да не би да е починал, защото е повярвал, че ще умре? Този случай продължава да занимава Мидър три години след смъртта на Лонди: „Аз смятах, че той има рак. Той мислеше, че има рак. Всички около него смятаха, че е болен от рак… Дали по някакъв начин не му отнехме надеждата за живот?“ Обезпокоителните случаи на ноцебо навеждат на идеята, че лекарите, родителите и учителите могат да отнемат надеждата, програмирайки ни да вярваме, че сме безпомощни.“

Ето го и най-голямото престъпление, пораждащо един от най-силните ноцебо ефекти:

„Остават ви еди колко си години/месеци/седмици живот!“

Потресаващо!

Ако имах законодателна власт – определено щях да квалифицирам подобни изказвания като углавно престъпление срещу човечеството. С всички, произтичащи от това, последствия.

Норбеков го е казал много добре: „Това, че ти не можеш или не знаеш как се лекува нещо, все още не означава, че „нещото“ е нелечимо!“

Само че хората все така си измират… спазвайки послушно „дадения“ им от медиците срок.

Отказвайки да оспорят мнението на авторитетите.

Слепи за възможния ноцебо ефект.

Забравили, че в каквото и да си убеден – винаги си прав!

Нека си представим, че всичко това са празни приказки.

Нека си представим, че няма истории за хора, отишли си от този свят, защото са им внушили, че им е време да си ходят. Нека си представим, че няма хора, провалили живота си, защото са им повтаряли, че за нищо не стават.

И ви предизвиквам за един експеримент!

Нека, ако сред вас има хора, на които са издавали “присъди”, които сте имали смелостта да откажете да “излежите”. Ако сте имали близки с подобни случаи.

Споделете ги в края на тази статия!

И, знаете ли?

Вярваме, че ако съберем точно 100 такива истории — много хора ще повярват!

И ще получат шанс!

Представете си, че точно в момента тази статия се чете от някой, на когото току-що са издали присъдата.

Без право на обжалване! И този човек се чуди какво да прави. Може би вашите истории ще му дадат надежда и шанс. Може ми те ще са неговото плацебо.

Да проверим!

източник: bezlekarstva.bg

10 COMMENTS

  1. Споменавате Норбеков, но подобно виждане има и Бубновски! Ако лекарите са ви присъдили, че ще се мъчите доживот от заболявания на гръбначния стълб или стави, моля прочетете Бубновски. Ще си промените целия мироглед. И не е нужно всичко да се „лекува“, защото в последно време ни лекуват не лекарите, за съжаление, а фармацевтичната индустрия.

  2. Напълно съм съгласна със споделеното в статията . Преди много години един лекар постави подобна „диагноза“ на моя съпруг . Според доктора на мъжът ми му оставаха 2-3 месеца живот -последен стадий на рак с разсейки . Борихме се , мъжът ми претърпя две тежки операции и продължително лъчелечение . Живя 14 години след това и почина от друго заболяване . Хора , вярвайте и се борете!Животът не ни е даден просто така , Животът е борба !

  3. Всички казват, че щом веднъж си се заразил с херпес, той остава за цял живот. В началото им вярвах. Всеки път щом се появеше, много се ядосвах, но някак бях свикнала и го очаквах когато съм преуморена или настинала. Много лекари, лекарства и стрес имаше, но в един момент бях на косъм да вляза в болницата. Много се бях влошила и херпеса премина в огромна екзема, която с инжекции, компреси, лекарства и много сън през дългия болничен изчезна. Това се повтаряше няколко пъти докато се възстановя напълно. Нямаше вече херпес, пуснах го да си ходи. Вече като бях под напрежение кожата ми се зачервяваше и ако не обърна внимание 2-3 дни излизаше малка екзема. Сега ако леко почервенеят китките ми или лицето, знам че това е знак да си обърна внимание, зарязвам всичко и давам свобода на душата си. Мажа се с кремче и излизам на разходчица или си седя цял ден вкъщи хапвам и спя, защото знам, че това е сигнал от душата ми, че има нещо. Забравих какво е херпес когато разбрах неговото послание… 🙂

    • Здравейте, аз също страдам от херпес и ми се появява точно, когато се преуморя, настина или по някаква причина ми падне имунитета. Не беше ми се появявал повече от година и половина, но наскоро пак се появи след преумора, препиване, купони и малко безотговорно отношение от моя страна към самия себе си, но понякога човек има нужда да разпусне и да се олее хаха 🙂 Та, права сте определено излиза с послание, което според мен означава: Време ти е за почивка, релакс, не само физическа, но и духовна почивка. Тялото реагира и ни праща послания, а ако ние ги разберем навреме се разминаваме леко. За това трябва да слушаме и чуваме какво ни казват телата ни!

  4. Лекар каза на баща ми, че ако не се оперира от киста, ще умре до 6 месеца. Баща ми отказа да се занимава с „подобни глупости“, както ги нарече той, не се оперира и не е ходил на преглед повече. Това беше преди повече от 6 години. . .

  5. Един мой ученик скоро ми разказа как лекарите са казали на негов близък, че му остават няколко месеца живот, а той е живял години след това…

  6. На моя приятелка бяха поставени диагнози за няколко заболявания, беше в болница, изписаха и скъпи инжекции и лекарства, с които трябваше да живее до края на живота си. Тя беше отчаяна. Двете бяхме в друг, по-малък град. Уговорихме и час при специалист, който и назначи изследвания, от които се оказа, че изобщо не е болна. Тя беше толкова щастлива, колкото не бях я виждала. Сигурна съм, че сега тя ще изживее живота си пълноценно. Ако продължаваше да си мисли, че е болна, тя наистина щеше да се разболее. Тя вече изглеждаше болна. Всъщност причината да не се почувства добре беше заради изкаран грип, който я беше повторил.
    Лекарите нарочно поставят диагнози, с които да черпят здравната каса и да имат постоянни пациенти. Убедена съм в това. Знам го и от хора, работещи в здравеопазването.

  7. Приятели най пресният пример е стивън хокинг светла му памет.Мисля че на 20 лекарите му казват че ще умре до 3-4 месеца а той живее още 50 години

  8. Преди повече от 10 години, известна като добър професионалист, лекарка в столицата ми откри “огромна” киста в близост до левия яйчник. Каза ми, че ако не се оперирам има опасност да се превърне в тумор на по-късен етап или да създаде проблеми при бременност. Аз отказах да се оперирам, но по нейно настояване проведох хормонално лечение, за около 6 месеца, с медикаменти, от които набъбнах с 10 кг. Всеки ден ми се гадеше, промяната в размера на кистата беше минимална. Зарязах всичко, лекарката, медикаментите, тялото ми боледуваше от стрес и хормони. Повече не потърсих въпросната лекарка. Преди 4 години, преди да замина окончателно в чужбина, реших да проверя дали тази киста още е налице. Този път избрах друга “професионалистка”, исках само да знам.. Та, пак старата песен! Щяла да ме оперира веднага, да си запиша час 😀 Заминах, без даже да й кажа чао. Днес, синът ми е вече на 2 години, проблем с “кистата” през бременността нямах, най-малко 3-ма различни лекари са ме гледали бременна на видеозон, никой не видя киста.. в Германия.. Истината е някъде там!

  9. Имах приятел, който се разболя от левкемия…Педи около 7 години. Лекува се в различни болници….Лечението продължи около 3 …може би 4 години…..Оперираха му 7 тумора….(Изпрати ми снимки)…..Не му разрешаваха да става от леглото и да се движи….но той е бил винаги със собствено мнение….всеки ден ставаше и правеше упражнения…тренираше. Беше избягал от болницата ,по пижама, за да си направи разходка из града…..И ми казваше, не еднократно, , че няма да умре….Той решава , че ще живее и нищо не може да промени това…..Накрая го изписаха от болниците….с патерици, без един косъм на главата- беше му опадала косата…..но жив. Отне му още време да се стабилизира….но надви болестта….на инат… и с ВЯРА!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here