Писмо, което всички дъщери трябва да прочетат

0
1572

Писмо на австралийската журналистка Леа Картър до майка си, след като и тя самата вече има дъщеря.

„Скъпа мамо,

Знам, че минаха цели пет часа след като говорихме по телефона, но как си? Дали се научи вече да използваш Facebook? А да използваш пунктуация в текстови съобщения? Колко непознати хора видяха снимката на моето бебе в последните пет минути?

Винаги бяхме най-добри приятели, ти и аз. Всеки ден разговаряхме по телефона. Но сега, когато имам дъщеря и ти стана баба, има няколко важни неща, които бих искала да ти кажа.

Първо, благодаря ти.

Благодаря ти, че изтриваше задника ми хиляда пъти на ден, и че тези странни цветове и остри миризми от моите памперси си гледала с нежност, вместо с ужас.

Благодаря ти за всички жертви, които си правила заради мен. Знам, че си отлагала много неща, които са ти важни, за да бъдеш с мен във всеки един момент, когато е нужно. Наистина го оценявам.

Благодаря ти, че ме поставяш на първо място, винаги и днес.

Благодаря ти, че все още ме защитаваш. Сега осъзнавам, че и самата мисъл нещо лошо да се случи с мен би била достатъчна, за да те доведе до сълзи и да предизвика спазми в стомаха.

Благодаря ти, че безусловно ме обичаш.

Благодаря ти, че ми вдъхваше увереност, че мога да постигна всичко, което си представя. Научи ме, че няма лесен начин и че моята стойност е много повече от това как изглеждам или какви дрехи нося.

Благодаря ти, че си добър пример. Ти си силна, страстна, любезна и щедра жена и аз постоянно желая да бъда като теб.

И ти благодаря, че никога не ми слагаше тези смешни панделки за коса, когато бях малка. Преди да се роди дъщеря ми купих няколко и сега осъзнавам, че наистина изглеждат глупаво.

Второ, съжалявам.

Съжалявам за всеки път, когато съм ти казвала лоши неща. Сега мога да си представя колко е било болезнено.

Съжалявам, че не ти повярвах, когато ми каза, че шофирането в кола с младежи е лоша идея. Сега съм напълно съгласна с това.

Съжалявам, че съм те мъчила с пробуждането си много пъти през нощта. Лишаването от сън е истинско мъчение, нали?

Също така съжалявам, че не исках да ставам от леглото като тийнейджър.

Съжалявам, че се съжалявах, защото нямам брат или сестра. Сега знам защо не си имала и друго дете.

Разбирам, че е трудно да бъдеш родител, че не идва винаги естествено, че трябва всеки ден да работим. Знам, че някога си била уплашена, объркана, под стрес и прекалено уморена. Благодаря ти, че си мислиш, че аз затова съм била ценна.

И накрая, ти честитя.

Поздравления за това, че работиш най-трудното нещо на света през последните 27 години. Показа безкрайно търпение, безкомпромисна отдаденост и реална, истинска любов.

Ти си невероятна. Това би трябвало по-често да ти говоря.

С любов,

Аз“

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here