Понякога зад страданието се крие спасение. Просто изчакай края на историята!

0
295

Веднъж един конник минавал покрай някаква нива. Когато приближил достатъчно, той видял, че селянинът, който я обработвал, е заспал под голямо ябълково дърво. И изведнъж забелязал, че в устата на спящия пропълзява отровен скорпион. Ездачът разбрал, че ако на мига не направи нещо, човекът ще умре от отровата на скорпиона.

Той веднага скочил от коня си, приближил се към спящия и започнал безмилостно да го удря с камшика си. Селянинът се стреснал и извикал от страх и болка. Той гледал ездача с широко отворени очи и не можел да разбере какво става.

А неканеният гост, без да му даде време да се опомни, го съборил отново на земята и го принудил да яде от гнилите ябълки, с които била покрита земята под дървото. После го подгонил към реката и заплашвайки го със своя камшик, го заставил да пие вода на големи глътки.

– Какво съм ти сторил?! – простенал селянинът. – Защо ме биеш така? Защо ме тормозиш!? Моля те, пусни ме!
Но ездачът бил непреклонен. В продължение на няколко часа той не спирал да изтезава горкия човечец, като го карал да яде гнили ябълки и да пие вода от реката. Накрая селянинът паднал изтощен на земята и започнал да повръща.
И тогава, заедно с гнилите ябълки и водата, от стомаха му излязъл и скорпионът.

Едва тогава човекът разбрал, че неговият мъчител всъщност е негов спасител. Той започнал да го моли за прошка за всички думи и обиди, които е казал по негов адрес

– Ако ми беше казал веднага какво се е случило, аз безропотно щях да приема твоето „лечение“

– Страхувам се, че не е точно така – отговорил ездачът. – Ако ти бях казал, че си погълнал скорпион, ти най-вероятно нямаше да ми повярваш. А ако ми беше повярвал, щеше да те обземе такъв страх и паника, че най-вероятно щеше да умреш на минутата. Затова се наложи да действам така – жестоко, но мъдро.

Казвайки това, ездачът се качил на коня си и изчезнал в далечината, а все още уплашеният селянин продължил да осмисля думите „жестоко, но мъдро“.

А в другия край на селото стопанинът на съседната нива, който отдалече наблюдавал разигралата се сцена, оживено разказвал на събралите се на площада хора как един жесток и безмилостен човек изтезавал техния съселянин. Селяните се възмущавали от дъното на душата си и единодушно решили, че светът е много несправедлив, а на земята живеят много лоши хора.

Наистина, понякога жестокостта на мъдрия е много по-добра и полезна от добротата на глупавия. Зад страданието може да се крие спасение. Точно така често се отнася с нас и животът. Съдбата постъпва с нас жестоко и на пръв поглед несправедливо, за да ни спаси.
Просто трябва да изчакаме края на историята…

източник: gnezdoto.net

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here