Притчата за калния път: трудността да оставиш тревогите си и да гледаш напред

0
115

Монасите Танзан и Екидо пътували веднъж по много кален път, а дъждът валял като из ведро.

Докато вървели по мократа земя с изцапани и вече мръсни дрехи, те срещнали красиво момиче, облечено в прекрасно копринено кимоно, което не можело да пресече този участък от пътя, без да изцапа хубавата си одежда.

„Ела, момиче“ – казал Танзан веднага щом я съзрял. Носейки я на ръцете си, той пренесъл момичето от другата страна на улицата.

Екидо не казал нито дума до вечерта, когато стигнали храм, където да пренощуват. Тогава той вече не се сдържал и се обърнал към Танзан.

„Ние, монасите не се приближаваме до жени – казал той на другаря си – особено когато са красиви и млади като онова момиче. Прекалено е опасно. Защо го направи?“

„Аз оставих момичето там – отвърнал Танзан – Ти все още ли я носиш?“

Освобождаването от проблемите, страданието и самообвинението е трудно, но непрекъснато обмисляне на предишни грешки или пропуски е равнозначно на неспирно емоционално и умствено измъчване. Поемете дълбоко дъх и с издишането се опитайте да се отърсите от тревогите си.

Животът невинаги следва точно определен курс; правилата се огъват и се нарушават; идеалът не кореспондира на реалността.
Незарастващите рани дълго след като битката е приключила са признак за незрялост.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: huffingtonpost.com / Framar.bg

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here