Притча за завистта

0
1756
Притча за завистта

Живял някога един овчар. Той бил толкова беден, че му се налагало, когато не пасе добитък, да обработва чуждите ниви. Парите обаче все не достигали да изхрани многолюдната си челяд и той често се окайвал за своето положение.

Един ден, както си стоял пред сиромашката ли колиба, покрай него минала скъпа карета. Тогава човекът се разгневил и завистливо си казал наум:

– Ето! Някои хора се радват на Божието благоразположение и се возят в скъпи карети, а аз едва изкарвам пари, колкото да не умра от глад. С какво толкова аз съм заслужил това нещастие, а онзи в каретата живее в разкош и лукс! Ако можех само за един-единствен ден да съм на негово място, щях да се чувствам като истински късметлия!

Секунди, след като беднякът така силно завидял на човека в каретата, вратата на колата се отворила. От нея обаче не излязъл наперен богаташ, а слепец, който едва пристъпвал напред с помощта на жена си.

– Господи, какъв глупец съм! – възкликнал овчарят, разкайвайки се са завистливите си мисли.

Той чак сега осъзнал колко много притежава и че всъщност Бог не го е забравил, давайки му най-важното нещо на този свят – здравето. От този ден той спрял да недоволства и да се натъжава, когато види по-заможен човек.

източник: sanovnik.bg

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here