Притча: Погледът на влюбения

0
166

Царят бил влюбен в Сабрина, жена от простолюдието, която направил своя последна съпруга. Един следобед, когато царят бил на лов, пристигнал пратеник и съобщил, че майката на Сабрина е болна.

И макар да било забранено да се ползва личната каляска на царя – нарушение, което можело да й коства главата, – Сабрина се качила в нея и се отправила към майка си.

Като се върнал от лов, царят бил осведомен за станалото.

– Нали е прекрасна? – рекъл той. – Това е истинска синовна обич. Не се е поколебала да рискува живота си, за да бъде до майка си. Прекрасна е!

Друг път, когато Сабрина седяла в градината на двореца и ядяла плодове, се появил царят. Принцесата го поздравила и после отхапала последната праскова в кошницата.

– Изглеждат хубави!- рекъл царят.

– Хубави са – отвърнала принцесата. И като протегнала ръка, подала на своя любим последната праскова.

– Колко ме обича! – споменал по-късно царят. – Сама се отказа от удоволствието, за да ми даде последната праскова от кошницата. Не е ли чудесна?

Минали няколко години и кой знае защо, любовта и страстта в сърцето на царя охладнели. Седейки до най-добрия си приятел, той му казал:

– Никога не се е държала като царица. Нима не наруши забраната и не се качи в каляската ми? И освен това помня, че веднъж ми даде нахапан плод…

Из „Нека ти разкажа”

Хорхе Букай

http://obekti.bg

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here