Спри да живееш с широко затворени очи!

0
1944
Спри да живееш с широко затворени очи!
Снимка - Pixabay

Интернет ни сближава, интернет ни дели… Това е светът, който сме си създали, “фалшиви“ приятелства, “фалшиво общуване“, емоции чрез емотикони, забравени истински срещи и разговори очи в очи, а не в чата…

Разминаваме се по улиците, втренчени в телефоните като омагьосани, все по-малко виждаме наистина света около себе си реално какъвто е, свикнали сме постоянно и отвсякъде да ни промиват мозъците, особено чрез най-мащабната медия за масово манипулиране – Интернет.

 

Нас, различните, вечно ни подценяват, подритват и подиграват, рядкост е да бъдем истински забелязани и оценени, щом не сме като другите, които са готови да продадат душата си, за да имат всичко, но да се сбогуват с човешкото у себе си.

И понеже сме чувствителни се гаврят с чувствата ни и ги използват като наша слабост, обръщат ги срещу нас, никога не се съобразяват… говорят и раняват, без да им пука.

А после, видиш ли, ние сме били драматизирали, този свят не бил за нас, нямало да оцелеем. Защото те не са способни да чувстват нещата така силно като нас. Даже някои изобщо не са способни да чувстват каквото и да е…

Казват трябвало да се научим на непукизъм. И защо? Нямаме нужда от непукизъм и да бъдем поредните от стадото. Това, че си чувствителна личност в днешно време, изживяваш и усещаш нещата по-силно, те прави слаб в очите на другите и се присмиват. Но тази така наречена “слабост“ е най-голямата ни сила!

 

И не е нужно да се променяме, за да влезем в така наречените “рамки за нормалното“ на някого. Нима всички не сме едно цяло, че да се делим според раса, религия, етнос, местоживеене, цвят на кожата, език и т. н.? Нима не всички идваме и отиваме на едно и също място след като умрем – превръщаме се в пръст и там всички сме равни.

Но нашето его дотолкова се е извисило, че сме се самозабравили, смятайки, че сме най-великите същества на този свят, а не осъзнаваме, че сме само една прашинка от него! Защото преди всичко сме българи и не мисля, че трябва да се делим кой от къде е!

Толкова сме свикнали да живеем в света на „неограничените възможности“, а не забелязваме, че сме с все по-ограничено мислене! Технологиите ни дадоха свобода, но ни направиха и роби! Чувствайте, хора! Чувствайте, не е толкова страшно да чувстваш и да изпитваш емоции, излез от кутийката, отвори съзнанието и сърцето си истински!

Светът е достатъчно красив, за да спрем да се саморазрушаваме и това какъв ще бъде зависи само и единствено от нас самите! Някога е бил Раят, ние го превърнахме в Ад!

Спри да живееш с широко затворени очи! За да не бъде късно един ден, когато се обърнеш назад, защото накрая всички сме просто един прах във вятъра! Не сме нищо повече от прах…

Автор: Вероника Петрова, highviewart.com

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here