Тайната на щастливия семеен живот не е в компромисите, а в стабилната психика

0
961

Mихаил Лaбкoвcки e пcиxолoг, кoйтo пoдoбнo нa pодния cи гpaд Mоcква – нe вяpвa нa cълзи. Heгoвaтa пpaктикa e нaд 30-гoдишнa, a в поcлeднитe двe дeкaди oт живoтa cи e paдиo и тeлeвизиoнeн вoдeщ. Meтoдитe нa Лaбкoвcки включвaт иcтини и пълнa oткpовeноcт, кoитo пoвeчeтo xоpa нe ca гoтoви дa пoнеcат. Toй e пpотив вcичкo, коeтo eдин cвoбoдeн, пcиxичеcки здpaв, нopмaлeн и дoбpе живеещ чoвeк тaкa или инaчe никoгa нe би нaпpaвил.

Не бива да се правят никакви отстъпки и компромиси – те са най-прекият път към кабинета на онколога или кардиолога. Тайната на щастливия семеен живот не е в компромисите, а в стабилната психика. Когато един човек има уравновесен характер и стабилен ум, той може да живее с един партньор цял живот. И съответно – да обича само този един-единствен човек. Ако психиката ти е нестабилна, можеш да разлюбиш любимия за 10 минути или нещо в партньора ти все да те дразни… Това неминуемо води до раздяла – рано или късно.

Търсенето на недостатъци е охранителна функция в психиката на човек, който се бои от партньорски отношения. Всъщност, това е неспособността да създаваш такива.

Ако човек принципно не е имал проблемни отношения с родителите си, отношенията играят второстепенна роля. На първо място стои себереализацията.

Ние мерим любовта от равнището на страданията. А здравата любов – това е просто, когато си щастлив.

Всяка, подчертавам – всяка жена, която с години си стои у дома и се грижи само за децата и домакинството, деградира. Това е неизбежно. В края на краищата, на мъжа ще му стане скучно с нея, ще я смята за глуповата, а от там до развода има само една крачка. 

Самотата не е отсъствието на любов около вас. Това е отсъствие на интерес към себе си.

Всичко е просто – той е такъв, какъвто е. Вие сте такава, каквато сте. Или се чувствате добре заедно, или се разотивайте. И това е за предпочитане, преди да имате ипотека и да сте направили две-три деца.

Ако има нещо, което ви притеснява и тормози в отношенията ви с даден човек, разделете се с него. Не се страхувайте да бъдете сами. Няма човек на този свят, заради който си струва да разрушим и изгубим себе си, да пренебрегнем желанията и нуждите си.

Нито красотата, нито любовта искат жертви. Ако изискват, значи това не е вашата история. Няма такава цел, заради която да търпите каквото и да било в отношенията.

Нормалният човек не продължава отношения, в които не е уважаван. Впрочем, нормалният човек дори не започва такива.

Срещате се с хора, които ви разстройват и разплакват? Да не сте мазохисти?

Повечето хора се мъчат и умират, така и не познали чувството на щастие. Здравият човек винаги избира себе си и своето щастие, а невротикът – емоциите и отношенията. Това е разликата между тях.

Тъжно е, че жените оценяват своите успехи, постижения и таланти с това, как се отнасят към тях мъжете. 

Любовта бива само безусловна. На красотата може да се възхищават, талантите да уважават, женствеността да я ценят. Но хората обичат просто, защото обичат. Дори да ги няма талантите, красотата и женствеността, дори да има килограми отгоре, глупав характер и куп несъвършенства.

Всеки човек е ценен с комплекса от качества, които притежава. Нелепо е да приемаш характера, отричайки външността и обратното. Не бива да унижаваме човека заради това, че не съответства на идеала в главата ни.

Любовта – това е само опит да повторим своите детски преживявания. И ако отношенията с родителите са били напрегнати, нездрави, невротични, човек асоциира любовта с усещане за загуба, страх, тъга, самота. Той търси партньор, по отношение на когото ще се чувства като жертва. А да откриеш такъв човек, не е толкова трудно.

Жертвата обича да провокира сама собствените си страдания. Например да се връща към мъчителни спомени и преживявания.

Жертвите никога не разбират думите и живота буквално. У тях обидата чака в бойна готовност, предварително. Психически здравите хора никога не търсят скрит смисъл или второ значение в думите, не се опитват да ровят в чуждия мозък, за да проумеят какво става там.

Чувството за обида и унижение, а също и страх, са основните чувства на човека с психика на жертва. Ако нещо не му харесва, няма да го каже веднага. Не! Той ще даде възможност на недоволството и обидата хубавичко да узреят и да нахлуят в живота му. А после ще се уповава на тях, за да стигне до края. И тогава навярно ще каже: „Колко още може да ме измъчваш?!“

редактор: Сияна Велева

Източник: chetilishte.com

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here