Чарли Чаплин за живота в Черно и Бяло

0
268

Чарли Чаплин е роденият в Лондон през 1889 година Чарлз Спенсър Чаплин. Той е комикът на нямото кино, които и до днес няма аналог. И като режисьор, и като актьор, композитор и универсален талант Чаплин е просто неповторим. Именно неговият уникален поглед към живота, през една леко трагична бленда, но с усмивка ни кара да го помним и до днес. Затова подбрахме едни от неповторимите му мисли над житието, които са предимно в краските на черното и бялото, и смеха през сълзи. Вижте ги:

Живота ни е трагедия, ако го погледнеш в прекалено близък план и комедия, ако го гледаш като едно общо цяло – затова живейте истински и не прекалявайте с плановете от близко и далеч, отразява се зле на житейската ви психология.

Ако никога не си бил дете, как е възможно един ден да си възрастен! – детството ни е неразривна част от нас и до голяма степен ни изгражда, като личности. Ако не пазиш детското в себе си, значи нещо много лошо го е пречупило. Децата са откровени и чисти, което лесно бива опорочавано в последствие за съжаление.

На най-важните житейски кръстопътища няма никакви пътни знаци за съжаление. Ако имаше, вероятно нямаше да ги разчитаме или пък щяхме да сме прекалено улеснени. Инстинкта е този, който ни води и това не трябва да се забравя.

Най-добрият ми приятел е човекът в огледалото. Той единствен няма да се засмее, докато аз плача отсреща. И така, може би приятелството е мираж или просто по-добър приятел за човека, от собственото му АЗ няма! Всичко отново е въпрос на усещане и самовглъбяване разбира се.

Броят на глупостите, извършени поради разума е много по-голям, от този на тези извършени поради чиста глупост. От много мислене боли само главата са казали хората и може би са напълно прави. Прекаленото мислене си е чиста проба страхове и предразсъдъци.

Животът без спорове би бил много скучен. Всичко, което е живо, приканва към обсъждане.  Чарли Чаплин е изрекъл напълно естествено жизнено откровение, което е валидно винаги. В спора се ражда истината все пак и всичко, което диша и се развива – подлежи на обсъждане определено.

Завършваме с една много истинска мисъл на Чарли Чаплин, а именно – Моята болка може и да е причина за нечий смях, но не искам никога моят смях да е причина за нечия болка. И така живота е и черно, и бяло и всичко, което можете да откриете помежду тези два цвята и Чарли Чаплин много точно го е уловил.

 

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here