12 от най-забраняваните книги за всички времена

0
345
През годините често са се намирали причини някои от най-добрите и най-известните постижения на световната литература да бъдат забранявани. Водили са се съдебни дела, книги са били изгаряни, писатели са преследвани, издавани са фетви… Но в повечето случаи, вместо да избоде очи, цензурата изписва вежди, както гласи народната мъдрост. АзЧета представя селекцията на Самюъл Спенсър на 12 от най-забраняваните книги за всички времена, публикувана в theculturetrip.com.
„Любовникът на лейди Чатърли“, Д. Х. Лорънс

Сексуалните връзки започнаха през 1963 (което е доста късно за мен) – между края на забраната над „Любовникът на лейди Чатърли“ и първата дългосвиреща плоча на Бийтълс., Фалип Ларкин

Филип Ларкин не е единственият човек, за когото „Любовникът на лейди Чатърли“  маркира огромна промяна в обществото и зараждането на сексуалната революция.

Първото издание на романа е отпечатано частно във Флоренция през 1928 г. Заради описанията на сексуални сцени творбата е забранена в Обединеното кралство до 1960 г. Тогава се води съдебен процес, който издателство Penguin печели и успява да издаде нецензурирана версия на творбата. Днес тя е със статут на класика в еротичната литература.

„Прекрасният нов свят“, Олдъс Хъксли 

Антиутопията на Хъксли описва развитието на технологиите през 26 век и високата цена на постигнатото всеобщо щастие.

В Ирландия книгата е забранена заради критика срещу религията и традиционното семейство, както и заради употребата на недопустим език.

В Индия наричат Хъксли „порнограф“, защото изображява свят, в който сексът за забавление е окуражаван от ранна възраст.

„Тропикът на рака“, Хенри Милър

Повече от тридесет години юридически действия срещу книгата, както и откровено сексуалните размишления на Хенри Милър върху човешката същност, превръщат „Тропик на рака“ в една от най-известните книги. В крайна сметка, кой не би бил любопитен за една книга, описана от съдия като: „открита клоака, яма на разложението, сборище на всичко, което е гнило в дебрите на човешката поквара.“?

Тази репутация и отменянето на съдебната забрана през 1960 г. са показател за това, че всички откровено сексуални книги се публикуват тогава, когато разпространението им не може да бъде спряно.

„Сатанински строфи“, Салман Рушди

Стилът на Рушди, който смесва митология и фантазия с реалния живот, понякога е определян като магически реализъм. През 1988 г. романът му „Сатанински строфи“ предизвиква силни протести в ислямския свят. Книгата е забранена в много страни, изгаряна публично, а авторът й е преследван.

Иранският аятолах обявява Салман Рушди за вероотстъпник и за главата му е определена награда от 3 милиона долара, която през 2007 г. нараства на 11,4 милиона долара. Историята около книгата става наистина кървата, когато японският преводач на Рушди е убит, италианският е наръган с нож, а норвежкият издател на книгата е прострелян.

„Лолита“, Владимир Набоков

Забраните на определени книги и дискусиите около тяхната приемливост много често затъмняват действителното им съдържание. Читателят, който посяга към „Лолита“ с очакване да бъде ужасен или приятно възбуден, ще бъде разочарован.

В сърцевината си романът е горчива сатира на американските ценности в средата на 20-ти век с малко на брой „еротични“ пасажа.

Въпреки това почти веднага след публикуването си книгата бива обявена за „мръсна порнография“. През 50-те години е била забранена във Франция и Великобритания, през 1959 г. – в Аржентина, през 1960 г. – в Нова Зеландия.

Моята морална защита на книгата е самата книга“, отговаря Набоков на издателите, които го подтикват да се бори срещу цензурата.

„Одисей“, Джеймс Джойс

Това е може би най-интелектуалната книга от списъка.

Повечето читатели или пропускат позоваванията на мастурбация в главата „Навзикая“ от шедьовъра на Джойс, или просто не достигат до тази глава, загубени в дебрите на една непроницаема проза. Това не пречи частта да бъде обявена за нецензурна от много съдилища, а целият роман да е забранен в САЩ и Великобритания до началото на 30-те години на 20 век.

В САЩ пощенските служители унищожавали копия, изпратени по пощата.

„На Западния фронт нищо ново“, Ерих Мария Ремарк

„Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора“, Хайне

През 1933 година в Германия нацистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“, заедно с произведения на Хайнрих Хайне, Бертолт Брехт, Стефан Цвайг, Хайнрих Ман, Лион Фойхтвангер и на други немски писатели, които са считани за непатриотични, но всъщност са неудобни за режима.

Правят се опити и за физическо ликвидиране на Ремарк. Впоследствие немското гражданство на писателя е отнето и той се преселва в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ.

„Фермата на животните“, Джордж Оруел

Не е изненада, че сатирата на комунизма, която Оруел майсторски разгръща във „Фермата на животните“ е била забранена в СССР. Но тази антиутопия продължава да бъде извън закона доста след падането на Берлинската стена. Тя все още е забранена в Куба и Северна Корея (заради изобличаването на тоталитаризма), също и в Кения (за критиката към корупцията).

Книгата е забранена в училищата на Обединените арабски емирства, защото изобразява говореща свиня, която противоречи на мюсюлманските ценности.

„Спасителят в ръжта“, Селинджър

„Спасителят в ръжта“ едновременно е най-забраняваната и втората най-преподавана книга в САЩ.

Защитниците на романа го виждат като обобщение на отчаянието, скуката и безизходността на тийнейджъркия живот, а неговите критици го определят като причината за почти всичко зло – от убийствата и самоубийствата до разпространението на комунистическите идеи в Америка.

Противниците на „Спасителят в ръжта“, обаче, пропускат да осъзнаят факта, че книга, която е забранена, защото представя бунта на един непокорен тийнейджър, неминуемо ще се превърне в най-обсъжданата и желана книга сред младите хора.

„Гроздовете на гнева“, Джон Стайнбек

Едно американско семейство, преживяло Голямата депресия, се отправя на път с надеждата за нов живот, когато вече всичко е загубено. То е само част от стотиците, които заминават за Калифорния, надявайки се там да намерят работа и препитание.

Изобразяването на условията на труд в Калифорния по време на Голямата депресия е толкова брутално и “близо до живота”, че книгата е забранена и унищожавана в щата, в който се местят семейство Джоуди.

„The Well of Loneliness“, Радклиф Хол

Книгата на Радклиф Хол, която разказва за любовта между две жени, е публикувана през 1928 г. и въпреки че в нея липсват любовни сцени е забранена като аморална.

Цензорите сметнали, че една книга, написана от лесбийка и с главни героини лесбийки, е твърде неприлична за публикуване и четене, без значение колко целомъдрено е съдържанието й.

„The Well of Loneliness“ е издадена отново през 1949 г. и е продадена в милионен тираж.

„Американски психар“, Брет Ийстън Елис

Въпреки че “Американски психар” се разглежда като сатира на свъхзадоволеното консуматорско общество, читателят трябва да премине през множество сцени на вадене на очи, рязане на торсове и забиване на пирони в човешка плът, преди да се случи очевидното. Не е чудно, че тази книга е широко забранявана или продавана само на пълнолетни.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here