Благодарността – едно от най-великите човешки качества

2894
Благодарността – едно от най-великите човешки качества
Благодарността – едно от най-великите човешки качества

Благодарността е велико чувство. Само, когато си благодарен може да получиш, да оцениш и да приемеш на сто процента, нещо което си търсил, желал и поискал. Много малко хора са истински благодарни за това, което имат, защото „имането“ и „нямането“ зависят само и единствено от собствената ни благодарност. Често пъти отправяме взор към небето и молим за здраве, щастие, любов и всичко присъщо на човека. Но, колко често благодарим, за това което в последствие можем да изгубим, и да го търсим отново?

Фокусът на вниманието ни трябва да падне върху благодарността, а не върху липсите в живота ни. Никога няма да успеем, да сме истински щастливи, ако молим за нещо, защото ни липсва! Но можем да бъдем щастливи и пълноценни, ако благодарим за нещо, което ще дойде в живота ни, защото го привличаме с благодарността си.
Да си благодарен е дар.
Да си благодарен е благородство.
Да си благодарен е нужда.
Да си благодарен е удовлетворение.
Да си благодарен е любов.


Един ден, когато се събудиш и си благодарен за това, е ден пълноценен и щастлив. Ден, когато се будиш, обхванат от чувството, че живота ти е една голяма липса и парчето от пъзела все не пасва, е ден изгубен и нещастен. Всеки човек, може да е благодарен, стига да иска. Всеки трябва да е благодарен, защото диша, движи се и усеща със сетивата си.
По Коледа умеем да сме благодарни, умеем да прощаваме, да даряваме и да сме-по-добри, но не е достатъчно. Благодарността е част от живота ни всеки един ден, всяка една секунда, защото тя е двигателя на пълноценното съществуване. Не само болката и тъгата на другите трябва да провокира у нас благодарност, че имаме това, което имаме. Напротив, тя трябва да ни покаже, колко много сме изпуснали да изживеем в живота си, като сме мислили за липсите в него, а не сме благодарили, за това, което ни е дадено, което сме постигнали и което сме.
Най-великото човешко качество е благодарността, защото тя не изисква, не търси сметка, не обвинява и не задържа. Тя просто изпълва сърцата и душите ни с едно уникално признание към света, човека, Вселената и живота, към близките ни, към природата, към малките неща и към нас самите. Благодарността дреме във всеки от нас, но много рядко я събуждаме. Тя не се натрапва и не вика силно вътре в нас, за да я изкараме на показ, защото е просто благодарност. Тя трябва да се почувства, защото само така един човек е живял, ще живее и ще си отиде от този свят пълноценно, за да остави следа!