Животът е кратък, дали си заслужава да му се цупим

0
3613

Животът е кратък, прекалено кратък! За едни едва започва и свършва, за други се превръща в непосилно бреме, а за трети е просто даденост. Животът е дар, който нито оценяваме, нито пазим. Прекалено е стандартен и прекалено претрупан. Даден ни от Бога, но често пъти се отнема от човешка ръка, пренебрегва се и се омаловажава.

Дали в цялата тази суета на нашия мним житейски път ни остава време да спрем за миг и да си кажем – благодарен съм, че съм жив, че имам нещата, които имам? Не наместо това ни остава много повече време да обърнем гръб на самия живот и да му се сърдим, да се нацупим и да му подхвърлим – ти ми отне щастието, любимите хора, отне ми богатството, удобствата, вярата, стремежа и всичко, което някога съм искал.

Това е висша форма на неблагодарност, живота нищо не може да отнеме или даде. Той е живот, просто тече днес, тече утре и в един момент забравяйки че е динамичен, ние се обръщаме назад и виждаме само пустош. Вече сме стари, грохнали, празни, самотни. Няма ги приятелите, няма го щастието, няма го живота. А дали го е имало някога? Дали в стремежа си да се сърдим на живота ни за отнетото, не сме го пропуснали поголовно и безвъзвратно? Вероятно ДА!

Не правете грешката да живеете със скрупули, с ненавист, с омраза, с болка и празнота. Подарете си живот, който е простичък, но ви дава много повече от купища вещи, купища хора и купища стремежи – дава ви живеца да сте живи. А какво по-добро от това! Животът е кратък, изживейте го смислено и пълноценно, за да научите и децата си така да живеят.


Когато детето ви дойде при вас и поиска играчка – вие му казвате „живота ни е мизерен, не можем да си го позволим“ или пък го затрупвате с вещи и си мислите, че го правите щастливо. Така го учите един ден да се изправи пред живота, като възрастен вече и да му каже, като вас „ти ми отне всичко и аз не те искам вече“ – такъв живот на празното си изграждаме. Дали не е по-добре да сме благодарни наместо сърдити!

Днес се раждаме, утре прохождаме, после раждаме децата си, остаряваме и си отиваме – живяхме ли въобще, порадвахме ли се на един слънчев лъч истински или на парче синьо небе? Животът е кратък нека не ви стресира това, но не го и забравяйте все пак, защото за съжаление време няма, а и винаги е вероятно твърде късно.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here