Кой е шефът във връзката ви?

0
781

От гледна точка на културата, повечето от нас са били отгледани с идеята, че във всяка връзка единия човек има контрола и силата и че това е нормална част от взаимноотношенията на възрастните.

Въпреки че равенството е едно от най-важните неща за стабилна и щастлива връзка, все пак двойките спокойно продължават да приемат, че единия е по-горе от другия.

Единият човек е по-вдетинен, другия – по-зрял. Единият човек е по-доминиращ, а другия предпочита да се подчинява и да го командват.

Много хора нмат нищо против тези роли, защото на подсъзнателно ниво те ни позволяват да обвържем настоящето си с миналото. По този начин имаме нещо, което ни е вече познато и ни кара да се чувстваме комфортно в отношенията си.

Например, ако като малки сме чувствали, че мнението ни не се зачита, е много вероятно да си изберем партньор, който да говори вместо нас. Ако като малки са ни казвали, че сме некомпетентни и не можем да направим нищо сами, ще търсим партньор, на когото да разчитаме за всичко.

Този тип поведение ни кара да изграждаме връзка с партньора си, която наподобява тази между дете и родител. Без да осъзнаваме, играем половината роля и принуждаваме човекът до нас да играе другата половина.

Дори да не ни е приятно и да не се чувстваме щастливи в тази роля, тя ни е позната. Обикновено тези процеси не са нещо съзнателно, но дават на хората усещането, че имат контрол върху ситуацията или че някой друг ще поеме контрола, за да не се чувстваме несигурни и тревожни.

Въпреки че отначало тези роли ни карат да се чувстваме добре и в позната обстановка, с времето те стават причина за много напрежение и конфликти във връзките ни.

Те не само водят до караници и скандали, но може и да опорочат чувствата ни на любов и привличане към другия.

Когато единият човек в по-котролиращ от другия, това неизменно се усеща и прави връзката ни да се усеща сякаш в нея няма любов. Започваме да поставяме очаквания към другия и да се вкарваме в модели и стереотипи, вместо да се приемем каквито сме, с всичките си слабости.

Вместо да се приемем като двама равни човека със споделена отговорност. Ако се чувстваме, че държим контрола, можем да започнем да изпитваме напрежение или да станем по-критични.

Ако чувстваме, че другият ни контролира, започваме да се чувстваме потиснати и като жертви.

Запомнете – няма как да имате щастлива връзка и някой да е „шефа вкъщи“. Щастливите връзки се градят на комуникация, доверие, равенство и споделена отговорност.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here