Колкото по-умен е човекът, толкова по-силно е желанието му да бъде сам 

0
765

Съвременният начин на живот ви позволява да живеете сами. Нещо повече, все повече хора съзнателно избират да сведат броя на социалните контакти до минимум.
И всичко това, защото ценностната система се е променила. Сега значението не е в семейството, като единица на обществото, а в човека, като личност.

Тази тенденция обаче се наблюдава само в развитите страни, които могат да се отдалечат от познатите стереотипи, както и сред хората, чийто интелигентност е над средното ниво.

Същността на изследването

Норман Лий и Сатоши Каназава, авторите на доста интересна теория на еволюционната психология, проведоха доста мащабно проучване. 16 хиляди души, на възраст от 18 до 28 години, преминаха през редовни въпросници и множество тестове, които определят интелигентността, настроението, психологическото равновесие, както и степента на удовлетвореност от собствения си живот. Беше събрана и информация за начина на живот, социалните връзки, интересите и предпочитанията.

Целта на изследването беше да потвърди, че тези хора, които прекарват повече време с приятелите си, са по-щастливи и по-доволни от живота. И да, този модел беше потвърден. Въпреки това, не за всеки. Противоположна тенденция беше регистрирана, но само сред интелектуално развити хора. Необходимостта от чести срещи с приятели, не само не прави щастливи умните хора, а напротив – потиска ги. А самотата ги успокоява..

Като цяло първоначалната теория беше потвърдена: хората са наистина социални същества, които се чувстват много по-добре, ако си взаимодействат помежду си. Що се отнася до „изключението от правилото“, за него също има обяснение.

Факт е, че според теорията на еволюционната психология всички социални взаимодействия са се развили, за да се осигури оцеляване. Винаги в екипа имаше някой, който по-добре решаваше определени въпроси, но беше слаб в нещо друго. И това беше компенсирано от взаимодействието.

Но колкото по-умни ставаха хората, толкова повече проблеми можеха да решат сами, без да е необходимо да общуват с някой друг. И някъде в нашето време прогресът на науката и обществото стигна дотам, че един интелигентен човек е в състояние напълно да осигури всички свои нужди самостоятелно.

Сега социалното взаимодействие е доброволен избор, а не спешна нужда. И така, умните хора започнаха да подбират приятели и партньори много по-стриктно. А понякога дори оставаха без близки хора, защото не отговарят на сравнително високите установени стандарти.

Какво е обобщението от всичко това? Ясен факт е, че умните хора са по-малко склонни да прехвърлят гените си по-нататък. Интелигентността отвежда човек извън селекцията, превръща го в отделна личностна единица, а не в биологичен елемент.

И ситуацията е подходяща за всички – обществото ще продължи да съществува, така или иначе, а умните самотници ще живеят така, както искат. От гледна точка на еволюционната психология това е абсолютно логичен резултат.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here