Можем ли да простим изневяра?

2333

Може би най-лошото, което може да се случи в една връзка, е изневярата. Дали можем да я простим? Дали трябва да го направим?

Това е доста труден въпрос. Дори консултацията със семеен психолог не винаги помага да се справите с този проблем. Всъщност човек има избор – или да прекрати връзка, в която няма доверие, или да се надява, че човекът до него ще се промени. Може би ще кажете, че изневярата е нещо, което никога не трябва да простим, но понякога човек прави грешки и то големи грешки, които иска да поправи.

За да решите какво да правите от тук нататък, отговорете си на тези 3 въпроса:

Ами ако изневярата е съзнателна?

Внезапно изневярата става единственият начин, по който разбирате, че връзката е уморила партньора ви и че той иска да я прекрати почти на всяка цена? Но има ли някакъв момент в отношенията ви, който тежи и на двете страни? Помнете едно- Предателството е съзнателен начин, по който човек наранява най-близкия си.

И тук въпросът вече е поставен по различен начин – струва ли си да живеете с човек, който е готов да ви предаде, знаейки, че по този начин ви наранява? Във всеки случай трябва сами да намерите отговорите на тези въпроси. Може би с помощта на психолог, но със сигурност не с подтикванията на приятели и роднини, които въпреки всичко не могат да погледнат на ситуацията, така както вие.

Боли ли ви?

Анализирайте състоянието си – как реагирате на факта, че са ви изневерили? Ако острата емоционална реакция продължава, тогава все още не всичко е изгубено. Много по-лошо е, ако това не ви вълнува толкова много. Може би не са наранени чувствата ви, а гордостта ви. Може би вие вече не изпитвате любов към своя партньор, както и той към вас. Ако е така, по-добре е да се разделите. Връзката ви вече е въпрос на поддържане на самочувствие – нищо повече.

Може би имате нужда да започнете всичко отначало и да намерите подходящия човек?

В психологията има такова нещо, като съвместимост. Един от водещите психолози в Ню Йорк – Марк Менсън, го тълкува като „възможността за естествено изравняване на начина на живот и ценностите между двама души“. Колкото повече се различават първоначалните параметри, толкова по-малка е съвместимостта и по-трудно е да се намери общ език.

А липсата на този „общ език“ води до търсене на друг човек, с когото е по-лесно и по-приятно да се живее. Не е ли по-добре да потърсите нов партньор, като се съсредоточите върху сходството на възгледите за живота? Във всеки случай, ако започнете да се съмнявате във факта, че сте съвместими с партньора си, това е причина за раздяла. Въпреки това, пластичността на човешката психика е малко преувеличена – не можете да се адаптирате към абсолютно всичко.