Не ѝ липсваш ти, а този за който те е смятала

0
628

Откакто напусна живота на това момиче, тя прекарва цялото си време, молейки се да се върнеш.

Независимо какво прави, независимо с кой говори, или колко е заета, мисълта за теб е винаги някъде в главата ѝ.

Нещата са доста прости: тя все още те обича, или поне така си мисли, и я е страх да те пусне просто ей така. Убедена е, че вие двамата заслужавате втори шанс и си струва да се бори за връзката ви.

Откакто това момиче те изгуби, не спира да мисли как да си те върне.

Тя очаква да съжалиш, че си си тръгнал, очаква да ѝ се обадиш или да направиш каквото и да е, за да сте отново заедно. Но когато вижда, че това не се случва, започва да се примирява само със спомена за теб.

След време тя се обсебва от моментите, които сте имали заедно в миналото.

Всеки път, когато си мисли за теб, един образ изплува в съзнанието ѝ: романтичният мъж, който беше готов да свали звездите за нея. Този, който ѝ обещаваше толкова много неща, които не изпълняваше, и я манипулираше да мисли че той заслужава любовта ѝ.

Тя мисли за всичките планове, които не сте успели да осъществите, за всичко което сте мечтали да постигнете заедно, и за целия потенциал, който е имала връзката ви.

Всеки път щом мисли за теб, тя си спомня всички неща, които сте пропуснали и всичко, което бихте могли да бъдете.

Когато прекара много време в анализиране на всяко малко нещо във връзката ви, ѝ просветва, че всъщност не ѝ липсваш ти, а идеята за теб.

Липсва ѝ мъжът, който си е представяла, от който е имала нужда. Този, който си се преструвал че си. Липсва ѝ мъжът, който е създала в главата си, мъжът, който сърцето ѝ е видяло, този който се е надявала да бъдеш.

На това момиче не ѝ липсва истински човек, а духът от миналото ѝ, който все още я преследва. Липсват ѝ всички надежди и мечти, които ти разруши.

Най-важното, което ѝ липсва е човека, който тя беше, докато те имаше до себе си.

Тя съжалява, че момичето което беше готово да покори света, докато ти държеше ръката ѝ, вече го няма.

Не, не ѝ липсва мъжа, който ти се оказа. Не ѝ липсват лъжите и заблудите, или това че винаги я слагаше на последно място.

Не ѝ липсва чувството, което изпитваше, когато я сравняваше с други момичета. Не ѝ липсва загубата на доверието ѝ към теб.

Не ѝ липсва, безразсъдния мъж, който не се интересува от чувствата и нуждите ѝ. Егоистът, който мисли само за себе си. Не ѝ липсват споровете и караниците.

Не ѝ липсват моментите, в които те е молила да се промениш, или всички самотни нощи.

Със сигурност не изпитва носталгия към мъжа, който ти беше когато си тръгна – коравосърдечния човек, в който се превърна. Изостави я без да се замислиш за чувствата ѝ.

Може би това е била истинската ти същност, може би не си можел да криеш повече кой си, и си показал истинското си лице. Може би тя беше глупачка да вярва на лъжите ти толкова дълго време.

Или може би мъжът, който си е мислела че си, никога не е съществувал. Може би те е обичала прекалено много, и е залъгвала себе си, че си някой друг.

Може би тя не искаше да приеме жестоката реалност, че всъщност никога не си бил достоен за любовта и уважението ѝ.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here