Британски учени са установили, че колкото си по-прост, толкова си по-амбициозен. Та-та-та-дааааам! Ок, де… Може и все още да не са, но не е и нужно. Вижда се.
Живеем в свят, в който амбицията сама по себе си е ценност. „С желание и упоритост, маме, в тоя живот всичко се постига!“, ще чуеш ти край детската площадка. Мачкааааай!
Ето защо навсякъде е пълно с прости и некадърни хора, които вярват, че само и единствено с желание и упоритост могат да бъдат всичко – от артисти и медиуми до хирурзи и птицечовки. Това е. Ето затова шефът ти е по-тъп и по-неспособен от теб. Капиш?
Да, амбицията е селски импулс, който е нещо противоположно на нормалните неща в живота като отдаденост, любов, естествен порив към действие, трудолюбие, ентусиазъм, дори воля. Той възниква тогава, когато другите качества отстъпват.
Пример от ежедневния градски живот: ходиш на танци и с лекота усвояваш супер сложни стъпки и хореографии, чувстваш ритъма, потиш се, не е лесно, но се кефиш. След което си тръгваш, къпеш се, пиеш две бири или там… смуути с морков и маракуя… Правиш, каквото правиш, и си лягаш. Ти не си амбициран човек.
Амбицираният човек не държи на процеса. За него е важна целта.
Биби също ходи на танци, но не може с лекота да върже две движения. Явно не й се отдава. Тогава Биби не си казва : „Абе, май повече ме биваше в катеренето“. Не. Тя се амбицира. Прибира се, започва да се кълчи сама вкъщи, за да успее. Гледа клипчета, също се поти, навяхва се, прави жертви, изкълчва се, потрошава се.
След една година все пак постига приемлив резултат, но тогава разбира, че нейна съученичка се явява в риалити формат за пеене. И не издържа. Решава, че ще пее. Тръгва по уроци. Качва се по сцени с журита. Всички й завиждат, защото е намбър уан. Не се отказва. Снима клип. Спи с продуцента. После го отрича в медиите. После отрича, че е отрекла. Не спира. Полудява. Съседите са във възторг.
Амбицираният човек винаги е обграден от малка група фенове – роднини и потиснати неамбицирани приятели – смътно убедени в огромните му възможности и наливащи масло в огъня на често отчаяната му спортна злоба.
И така цЕл живот Биби не прави нищо за себе си. Тя просто иска да се докаже. В нещо, скоро, някак си. Ето как в един прекрасен слънчев майски ден Биби изпада необратимо в тежка емоционална криза, защото откакто се помни, се пъне да е онова, дето не е, рухва психически и накрая ние сме виновни.
Няма нито една велика личност в историята на човечеството обаче, чието основно достойнство да е била амбицията. Навярно Исак Нютон, Гьоте, Мария Кюри и Били Холидей все пак са имали и някакви други качества през годините, когато са правили онова, което са правили. Хора, отдадени на процеса. Постигащи резултати.
Разликата между един успешен талантлив човек и един успешен амбициозен човек е, че първият обича това, което прави и затова му се получава, а вторият обича да му са получава.
Браво. Напъване му е майката и т‘ва е. А напънеш ли се – да, все нещо ще излезе. Дори да не е рози, поне ще носи облекчение. Айде, ти си! Мачкааааааай…
Автор: binar.bg