Преди маслените бои да станат популярни по време на Ренесанса, темперната боя е била предпочитана в много култури по света. Наричана е още яйчена темпера и е на основата на жълтъка. Била е използвана за проектиране на стенописи в древен Китай, Микенска Гърция, Египет и Вавилония. Почти същата е като краен ефект и темперна боя MaestroPan, която можете да си закупите днес. Легендарните художници като Леонардо Да Винчи, Рафаело и Сандро Ботичели са предпочитали температа пред другите бои, заради факта, че е бързосъхнеща, както и заради способността й да изглежда непрозрачна и леко блещукаща. Темперната боя е използвана през цялата човешка история и то в емблематични произведения на изкуството, като „Манчестърската мадона“ на Микеланджело например.
Какво обаче е карало ренесансовите художници да избират темперната боя?
Изследователи от Сорбоната във Франция анализираха как протеините от яйченият жълтък взаимодействат с пигментите, за да създадат приятната естетика на температа. Картината на Микеланджело, Манчестърска Мадона, е незавършена и включва очертанията на два ангела на заден план със зелена темперна боя. Тя е нарисувана с темперни бои върху дърво и изглежда зашеметяващо.
Температа е била широко използвана предимно заради нейната издръжливост и възможността да се нанася на много повърхности. Темперната боя не се влияе от влага или температура и може да се използва за създаване на различни прозрачни и непрозрачни ефекти. След като изсъхне, сатененият ѝ блясък наподобява съвременните акрилни бои.
Боята на основата на жълтък се приготвя чрез смесване на цветни, прахообразни пигменти с водоразтворимо свързващо вещество - обикновено яйца. След като изсъхне се капват няколко капки оцет, за да се предотврати напукване. Тъй като темперната боя изсъхва много бързо, художниците трябва да добавят вода, докато работят. Вместо хартия или платно, температа работи най-добре върху твърди дървени повърхности, където е по-малко склонна към напукване. Интересно е, че ще откриете изображения, направени с темперна боя и в ковчезите с мумии от древен Египет, и в дървени панели от византийската епоха и по стените на раннохристиянските катакомби.
Какво са представлявали темперните бои през XV век?
За да разберат молекулярните структури зад темперните бои от 15-ти век, изследователите пресъздават рецептите, записани в наръчник от италианския художник Ченино Ченини. По време на опитите се използва цветът „зелена земя“, тъй като други цветове на пигменти са получени от токсични минерали, а този е на основата на глина.
Зелената земя е била широко използвана като основен слой и подложка за тоновете на кожата, когато са се рисували хора. Боята е използвана и като подложка в цвета на кожата в картините на Микеланджело.
За експеримента учените сравняват една партида темперна боя със яйчни жълтъци зелена земя, и друга, в която няма яйчени жълтъци. Вместо тях пигментът се суспедира във вода. Всяка разновидност е нанесена върху платно и анализирана с помощта на реология за измерване на свойствата на течливостта на боята. Използва се и релаксометрия с ядрено-магнитен резонанс (NMR), за да се измерят физичните и химичните свойства на цвета.
Докато вискозитетът на двете смеси намалява при повече напрежение, наричано още изтъняване, боята, която съдържа яйчени жълтъци, има по-висок вискозитет и дебелина. Учените подозират, че тази разлика се дължи на мрежа от връзки между яйчените жълтъци, водните молекули и глинестите частици в пигмента, което прави сместа на основата на жълтъците по-гъста от тази на водна основа. Яйчената темперна боя осигурява повече покритие и еластичност. Заради това и картините нарисувани с нея, изглеждат толкова впечатляващи години по-късно. Една от основните ни задачи като съвременно общество е да запазим изкуството от миналото непокътнато. Познавайки добре темперните бои можем не само да ги използване днес за рисуване, ами да съхраним и ценните картини останали от великите художници като Микеланджело.
Източник: maestropan.net